За връх Ботев

В средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял, като огромен купол се издига вр. Ботев. Погледнат от подножието му, той прилича на гигантски юмрук. Bpъх Ботев (2376м) е най-високият връх на Стара планина.

От север го очертават величествените, страховити и омайващи бездни на Северния Джендем. Сред хаос от стръмни зъбери и отвесни скали десетки потоци образуват непрекъснат низ от водопади и пръскала. От юг шеметни отвесни скали опасват вр. Ботев и очертават потайния Южен Джендем. На запад и изток върхът се снижава до двете седловини Дюза и Маринка. По-нататък от двете страни като броеница се редят по-ниски върхове.

След Освобождението на върха започват да идват, макар и плахо, тези, които обичат ненагледните красоти на Стара планина. След време се изкачват метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на неговата равна поляна. Пред 1942г е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Към върха най-кратък е преходът по така наречената Тарзанова пътека, трасирана през 1941г от загиналия по-късно по нея метеоролог и планинар Тодор Божков – Тарзан.